Доджо
В Доджото на Сосай Масутацу Ояма
Доджото на Ояма
През 1954 г. се открива първата тренировъчна площадка на Ояма, в района Меджиро, в Токио, на едно празно място, в задния двор на дома му. Учениците, присъединили се към Ояма в 50-те и в началото на 60-те години, по нататък, оформят кохортата на славата на Киокушин карате, ставайки блестящи майстори. Това са братята Шигеру Ояма и Ясухико Ояма, Ичиро Харуяма, Тадаши Накамура, Кенджи Куросаки, Хидеюки Ашихара, Йошиджи Соено, Юдзо Года, Шигео Като, Хацуо Рояма и много други. В техните тренировки и спаринги се ражда стилът Киокушин. Но в 50-те години самото това название все още не съществувало и този стил бил наричан просто „Карате дожо Ояма”. През този период, на Ояма му помагат да провежда тренировките неговите кохаи /младши приятели/ от занятията по Годжу-рю Кенджи Като, Ейджи Ясуда, /Хидехару/, Кенджи Мадзушима, Масаши Ишибаши, Кьосуке Матида и др. През 1955 г., американските покровители отново канят Ояма в САЩ. Той посещава също така Южна Америка и Европа и провежда боеве с множество съперници, а също така и демонстрира своите феноменални постижания. Много популярен става номера с откъсването на гърлото на бутилка. Ояма отново се сражава с бик в Чикаго, за което е подложен на критики от Клуба на приятелите на животните. През 1956 г., вестник „Токио Майсеки Шимбун”/”Токийски ежедневен вечерен вестник”/ организира демонстрация и демонстрационна схватка между Ояма и Гоген Ямагучи. На 11 ноември 1956 г., се провежда последната публична демонстрация на Ояма в Япония. Тя се провежда на арената на токийския спортен комплекс Денген-корошияму. Ояма успява да се справи с бика само за 3 минути. През 1956 г., Ояма прекъсва отношенията си с Ямагучи и открива дожо в бивше балетно студио, редом с университета Риккьо-дайгаку в района Икебукуро, което получава името „Зала по карате за бой Ояма”/„Кенка карате Ояма доджо”/. Това дожо става началото на Киокушин-кайкан като организация и се намира на някакви си 500 метра от днешната щаб-квартира Хомбу доджо на Международната организация по карате /IKO/. Спомня си близкият помощник на Ояма Масаши Ишибаши: „Балетно студио звучи добре, но на практика това беше ужасно помещение със счупени прозорци, с вятър който се разкарва в помещението със свистене, с отвратителен под, целият в дупки и издатини. С една дума, това бе нещо като катакомба. Но, изглежда това изобщо не вълнуваше сенсей Ояма.” В тази същата година, започвайки от Окинава, Масутацу Ояма пътешества по Югоизточна Азия, изучавайки множество различни бойни стилове. Бил провъзгласен принципът; „1000 дни тренировки – курс за начинаещи, 10 000 дни – за поглед в тайните”. Това свидетелствало за най-високите изисквания които си поставял новия стил Киокушин Будо Карате. През 1957 г., независимо от високите изисквания, в дожото на Ояма вече тренират 700 души. Ученикът на Ояма Тадаши Накамура си спомня: „Главното правило беше такова – ако дойдат двама ученици, един трябва да си отиде, ако дойдат трима – двама трябва да си отидат.” Много от първите ученици на Ояма идвали от други стилове, и ако той забележел у тях някакви нови похвати, постепенно ги внедрявал в своята система, ако са ефективни. Първоначално, Ояма карате се преподавало като бойно изкуство. От учениците се изисквало да нанасят и да понасят удари без никакви ограничения. Ударите в главата, обикновено се нанасяли от юмрук, обвит в плат. Употребявали се, също така ритници в слабините и в коленните стави, удари в очите, удари с глава, захвати и хвърляния, удари от легнало положение и други техники, които сега са забранени на спортни състезания. Не била регламентирана продължителността на кумите. Двубоите продължавали докато един от съперниците не се предаде или не бъде нокаутиран. В тази година, Ояма извършва пътувания в Европа, САЩ и Мексико, където едва не е убит от бик, по време на една демонстрация, проведена през юли. По чудо, Ояма успява да отблъсне бика от себе си и да му нанесе мощен удар шуто, с който отсича рога на бика в основата. В резултат на получените повреди, Ояма е хоспитализиран за 6 месеца. По време на този двубой, той получава сериозна травма на коляното и в последствие вече не може да работи с крака с пълна сила. През 1958 г. се публикува книгата „Що е карате”, станала първия бестселър от книгите за японско карате. Ояма отново се появява в САЩ за преподаване и демонстративни изяви. На Хавайските острови се организира първия чуждестранен клон на Киокушинкай. През 1959 г., на Хаваите, се провежда първия официален турнир по Киокушинкай, на който Ояма прави демонстрация. В Ичиномия /префектура Тиба/ се провежда първия летен тренировъчен лагер. Ояма посещава САЩ и Европа. В 1960 г., Ояма отново е в САЩ и в Европа. Провежда се Втори хавайски турнир. В 16 страни се откриват 72 клона на школата Киокушинкай. 1961 г. – откриване на дожо в Сан Франциско и Лос Анжелис. Провежда се Трети Хавайски турнир и Първи Северо-Американски турнир. През 1962 г., Ояма отива в Европа и САЩ за изучаване на различни видове борба и провеждане на демонстрации по карате. Провежда се Четвъртия Хавайски турнир. В Япония дожо Ояма присъжда черни пояси на 20 души. В дожото се появяват и чуждестранни ученици. През 1963 г. Ояма прави пътувания в Европа, Америка и Южна Африка. В района Икебуро в Токио, започва строителство на зданието на главната щаб-квартира на Киокушин-кайкан – Хомбу. Провежда се Втори Северо-Американски турнир. По това време, за пръв път започва да се употребява названието Киокушин. През 1964 г., се предава в експлоатация 4 етажната сграда на Киокушин-кайкан /Дворец на Обществото на абсолютната истина/. Създава се главната щаб квартира – Хомбу и се учредява Международната организация по карате /International Karate Organization, съкратено IKO/. Тази организация има свои квалификационни нормативи и правила за състезания, принципно отличаващи се от правилата и нормативите на другите международни организации, обединяващи „безконтактните” стилове карате /WUKO/. Първи кайчо /президент/ на Киокушин-кайкан става г-н Сато, бившият премиер-министър на Япония, неотдавна преди това получил нобелова награда. Масутацо Ояма става канчо /директор/. През 1965 г., за пръв път се провежда зимен лагер в планината Мицумине. Публикува се книгата „Това е карате”, която става известна като библията на карате. В изданието влизат 300 страници пояснителен текст и 20 000 снимки. През 1966 г., представители на тайландския бокс /муай тай/ отправят предизвикателство на японското карате, което предизвикателство е прието от школата на Ояма. Ояма Доджо изпраща трима свои ученици /Тадаши Накамура, Кенджи Куросаки и Акио Фуджихара/ в столицата на Тайланд – Банкок, където те спечелват 2 боя от 3, възстановявайки престижа на японското карате в Югоизточна Азия и помагайки му да придобие добра репутация по света. Киокушин карате е признато за най-силното от всички японски бойни изкуства. През 1966 г. излиза книгата „Динамично карате” и започва да се издава японското списание „Съвременно карате”. Организират се клонове на Международната организация в САЩ и Южна Америка. Актьорът Шон Конъри, известен с ролите си на агент „007” пристига в Япония и взема уроци по карате Киокушинкай. В 1967 г. се публикува книгата „Виталното карате”. През 1968 година, Ояма издава биографичната си книга „Пътешествие около света с двубои”. Той осъществява голяма задморско турне с посещение на Хаваите, САЩ, Британия, Европа и Йордания. Основават се клонове на Международната организация в Европа, Средния Изток, Южно-Тихоокеанския регион. В Амстердам се провежда среща на бранч-шефовете на клонове в Европа. Ояма преподава частни уроци на Негово Величество краля на Йордания. През 1969 г. излизат книгите „Карате за деца”, „Карате за милиони” , самоотбрана с помощта на карате за младежи”. Откриват се клонове на Международната организация в Южна Африка и Юго-източна Азия. В Токио се провежда Първия открит общояпонски турнир по карате-до, който привлича кик-боксьори, джудисти, представители на други стилове и събира голямо количество зрители. В турнира вземат участие 48 състезатели. От тогава, турнирът става ежегоден, а стилът Киокушин започва да се развива в спортно направление. През 1970 г. се публикуват книгите „Класно карате” и „Усложнено карате”. Ояма посещава Европа за среща с бранч-шефовете. През 1971 г. излиза книгата „Хората, които започнаха да се занимават с карате”. В района на Манхатън, в Ню Йорк, се открива главния клон на Киокушин-кайкан в САЩ, при което присъстват Ояма и кмета на Ню Йорк мистър Линдзи. През 1972 г. излизат книгите „Боен дух” и „Кенка карате”. Отборът на Япония по безконтактно карате губи по време на Световното първенство по безконтактно карате в Париж. Ояма е силно разстроен от това и публикува голяма статия, в която излага отрицателното си отношение към безконтактното карате. През 1973 г., Ояма посещава клоновете на Международната организация по целия свят във връзка с подготовката на 1-вия Световен шампион, провеждането на който се планира за след 2 години. Излиза книгата „Моят живот в карате”. През 1974 г. Ояма прави демонстрация за иранския принц Шарама и му присъжда почетен 2-ри дан. От името на всички клонове, канчо Ояма е награден с 9-ти дан. През 1975 г. Ояма посещава срещата на бранч-шевовете на клоновете от Хавай. В Токио се провежда Първи открит Световен шампионат по Киокушинкай, в който вземат участие 128 представители от 36 страни. Шампион става японският спортист Кацуаки Сато. От този момент, световният шампионат в абсолютна категория се провежда на всеки четири години. През същата година излиза и книгата „Моето карате Горин-но шо”. През 1976 г. се публикуват книгите „Карате в целия свят” и „Пътят на Киокушин”. Излиза документалният филм „Най-силното карате на света”, заснет за първия Световен шампионат и за подготовката на състезателите за участие в него, който става истински хит. Едновременно, по екраните излиза и игралният филм „Бойно Карате Юмрук на Абсолютната истина”, основан на митологизираната и героизирана биография на Ояма. В същата година Ояма посещава Америка. През 1977 г. се провеждат представителни турнири в Австралия, на Хавайските острови, в Южна Африка, Британия,публикува се книгата „Предизвикателство на предела”. Започват да излизат английското списание „Киокушин карате” и японското „Силово карате”. През 1978 г., Ояма посещава Хонконг. Провеждат се турнири в Австралия, на Хаваите, в Британия, Южна Африка, Малайзия. В древната столица на Япония – Нара, Ояма произнася грандиозна реч за значението на карате. В Канто се провежда първия Безмълвен турнир /за глухонеми/. Провеждат се летни тренировъчни лагери в различни страни по целия свят. В Лондон се провежда първия Европейски турнир. През 1979 г., в планината Мицумине, се провежда зимен лагер. В целия свят стартират турнири, за определяне на отборите, които ще вземат участие във 2-ия Открит Световен шампионат по Киокушинкай. Ояма посещава САЩ. В токийското Хомбу постъпват много чужденци. Провежда се голяма демонстрация в посолството на СССР в Токио, в която взема участие самият Ояма. През 1979 г. в Токио, се провежда 2-ри Открит Световен шампионат по Киокушинкай. Шампион става Макото Накамура.
През 1954 г. се открива първата тренировъчна площадка на Ояма, в района Меджиро, в Токио, на едно празно място, в задния двор на дома му. Учениците, присъединили се към Ояма в 50-те и в началото на 60-те години, по нататък, оформят кохортата на славата на Киокушин карате, ставайки блестящи майстори. Това са братята Шигеру Ояма и Ясухико Ояма, Ичиро Харуяма, Тадаши Накамура, Кенджи Куросаки, Хидеюки Ашихара, Йошиджи Соено, Юдзо Года, Шигео Като, Хацуо Рояма и много други. В техните тренировки и спаринги се ражда стилът Киокушин. Но в 50-те години самото това название все още не съществувало и този стил бил наричан просто „Карате дожо Ояма”. През този период, на Ояма му помагат да провежда тренировките неговите кохаи /младши приятели/ от занятията по Годжу-рю Кенджи Като, Ейджи Ясуда, /Хидехару/, Кенджи Мадзушима, Масаши Ишибаши, Кьосуке Матида и др. През 1955 г., американските покровители отново канят Ояма в САЩ. Той посещава също така Южна Америка и Европа и провежда боеве с множество съперници, а също така и демонстрира своите феноменални постижания. Много популярен става номера с откъсването на гърлото на бутилка. Ояма отново се сражава с бик в Чикаго, за което е подложен на критики от Клуба на приятелите на животните. През 1956 г., вестник „Токио Майсеки Шимбун”/”Токийски ежедневен вечерен вестник”/ организира демонстрация и демонстрационна схватка между Ояма и Гоген Ямагучи. На 11 ноември 1956 г., се провежда последната публична демонстрация на Ояма в Япония. Тя се провежда на арената на токийския спортен комплекс Денген-корошияму. Ояма успява да се справи с бика само за 3 минути. През 1956 г., Ояма прекъсва отношенията си с Ямагучи и открива дожо в бивше балетно студио, редом с университета Риккьо-дайгаку в района Икебукуро, което получава името „Зала по карате за бой Ояма”/„Кенка карате Ояма доджо”/. Това дожо става началото на Киокушин-кайкан като организация и се намира на някакви си 500 метра от днешната щаб-квартира Хомбу доджо на Международната организация по карате /IKO/. Спомня си близкият помощник на Ояма Масаши Ишибаши: „Балетно студио звучи добре, но на практика това беше ужасно помещение със счупени прозорци, с вятър който се разкарва в помещението със свистене, с отвратителен под, целият в дупки и издатини. С една дума, това бе нещо като катакомба. Но, изглежда това изобщо не вълнуваше сенсей Ояма.” В тази същата година, започвайки от Окинава, Масутацу Ояма пътешества по Югоизточна Азия, изучавайки множество различни бойни стилове. Бил провъзгласен принципът; „1000 дни тренировки – курс за начинаещи, 10 000 дни – за поглед в тайните”. Това свидетелствало за най-високите изисквания които си поставял новия стил Киокушин Будо Карате. През 1957 г., независимо от високите изисквания, в дожото на Ояма вече тренират 700 души. Ученикът на Ояма Тадаши Накамура си спомня: „Главното правило беше такова – ако дойдат двама ученици, един трябва да си отиде, ако дойдат трима – двама трябва да си отидат.” Много от първите ученици на Ояма идвали от други стилове, и ако той забележел у тях някакви нови похвати, постепенно ги внедрявал в своята система, ако са ефективни. Първоначално, Ояма карате се преподавало като бойно изкуство. От учениците се изисквало да нанасят и да понасят удари без никакви ограничения. Ударите в главата, обикновено се нанасяли от юмрук, обвит в плат. Употребявали се, също така ритници в слабините и в коленните стави, удари в очите, удари с глава, захвати и хвърляния, удари от легнало положение и други техники, които сега са забранени на спортни състезания. Не била регламентирана продължителността на кумите. Двубоите продължавали докато един от съперниците не се предаде или не бъде нокаутиран. В тази година, Ояма извършва пътувания в Европа, САЩ и Мексико, където едва не е убит от бик, по време на една демонстрация, проведена през юли. По чудо, Ояма успява да отблъсне бика от себе си и да му нанесе мощен удар шуто, с който отсича рога на бика в основата. В резултат на получените повреди, Ояма е хоспитализиран за 6 месеца. По време на този двубой, той получава сериозна травма на коляното и в последствие вече не може да работи с крака с пълна сила. През 1958 г. се публикува книгата „Що е карате”, станала първия бестселър от книгите за японско карате. Ояма отново се появява в САЩ за преподаване и демонстративни изяви. На Хавайските острови се организира първия чуждестранен клон на Киокушинкай. През 1959 г., на Хаваите, се провежда първия официален турнир по Киокушинкай, на който Ояма прави демонстрация. В Ичиномия /префектура Тиба/ се провежда първия летен тренировъчен лагер. Ояма посещава САЩ и Европа. В 1960 г., Ояма отново е в САЩ и в Европа. Провежда се Втори хавайски турнир. В 16 страни се откриват 72 клона на школата Киокушинкай. 1961 г. – откриване на дожо в Сан Франциско и Лос Анжелис. Провежда се Трети Хавайски турнир и Първи Северо-Американски турнир. През 1962 г., Ояма отива в Европа и САЩ за изучаване на различни видове борба и провеждане на демонстрации по карате. Провежда се Четвъртия Хавайски турнир. В Япония дожо Ояма присъжда черни пояси на 20 души. В дожото се появяват и чуждестранни ученици. През 1963 г. Ояма прави пътувания в Европа, Америка и Южна Африка. В района Икебуро в Токио, започва строителство на зданието на главната щаб-квартира на Киокушин-кайкан – Хомбу. Провежда се Втори Северо-Американски турнир. По това време, за пръв път започва да се употребява названието Киокушин. През 1964 г., се предава в експлоатация 4 етажната сграда на Киокушин-кайкан /Дворец на Обществото на абсолютната истина/. Създава се главната щаб квартира – Хомбу и се учредява Международната организация по карате /International Karate Organization, съкратено IKO/. Тази организация има свои квалификационни нормативи и правила за състезания, принципно отличаващи се от правилата и нормативите на другите международни организации, обединяващи „безконтактните” стилове карате /WUKO/. Първи кайчо /президент/ на Киокушин-кайкан става г-н Сато, бившият премиер-министър на Япония, неотдавна преди това получил нобелова награда. Масутацо Ояма става канчо /директор/. През 1965 г., за пръв път се провежда зимен лагер в планината Мицумине. Публикува се книгата „Това е карате”, която става известна като библията на карате. В изданието влизат 300 страници пояснителен текст и 20 000 снимки. През 1966 г., представители на тайландския бокс /муай тай/ отправят предизвикателство на японското карате, което предизвикателство е прието от школата на Ояма. Ояма Доджо изпраща трима свои ученици /Тадаши Накамура, Кенджи Куросаки и Акио Фуджихара/ в столицата на Тайланд – Банкок, където те спечелват 2 боя от 3, възстановявайки престижа на японското карате в Югоизточна Азия и помагайки му да придобие добра репутация по света. Киокушин карате е признато за най-силното от всички японски бойни изкуства. През 1966 г. излиза книгата „Динамично карате” и започва да се издава японското списание „Съвременно карате”. Организират се клонове на Международната организация в САЩ и Южна Америка. Актьорът Шон Конъри, известен с ролите си на агент „007” пристига в Япония и взема уроци по карате Киокушинкай. В 1967 г. се публикува книгата „Виталното карате”. През 1968 година, Ояма издава биографичната си книга „Пътешествие около света с двубои”. Той осъществява голяма задморско турне с посещение на Хаваите, САЩ, Британия, Европа и Йордания. Основават се клонове на Международната организация в Европа, Средния Изток, Южно-Тихоокеанския регион. В Амстердам се провежда среща на бранч-шефовете на клонове в Европа. Ояма преподава частни уроци на Негово Величество краля на Йордания. През 1969 г. излизат книгите „Карате за деца”, „Карате за милиони” , самоотбрана с помощта на карате за младежи”. Откриват се клонове на Международната организация в Южна Африка и Юго-източна Азия. В Токио се провежда Първия открит общояпонски турнир по карате-до, който привлича кик-боксьори, джудисти, представители на други стилове и събира голямо количество зрители. В турнира вземат участие 48 състезатели. От тогава, турнирът става ежегоден, а стилът Киокушин започва да се развива в спортно направление. През 1970 г. се публикуват книгите „Класно карате” и „Усложнено карате”. Ояма посещава Европа за среща с бранч-шефовете. През 1971 г. излиза книгата „Хората, които започнаха да се занимават с карате”. В района на Манхатън, в Ню Йорк, се открива главния клон на Киокушин-кайкан в САЩ, при което присъстват Ояма и кмета на Ню Йорк мистър Линдзи. През 1972 г. излизат книгите „Боен дух” и „Кенка карате”. Отборът на Япония по безконтактно карате губи по време на Световното първенство по безконтактно карате в Париж. Ояма е силно разстроен от това и публикува голяма статия, в която излага отрицателното си отношение към безконтактното карате. През 1973 г., Ояма посещава клоновете на Международната организация по целия свят във връзка с подготовката на 1-вия Световен шампион, провеждането на който се планира за след 2 години. Излиза книгата „Моят живот в карате”. През 1974 г. Ояма прави демонстрация за иранския принц Шарама и му присъжда почетен 2-ри дан. От името на всички клонове, канчо Ояма е награден с 9-ти дан. През 1975 г. Ояма посещава срещата на бранч-шевовете на клоновете от Хавай. В Токио се провежда Първи открит Световен шампионат по Киокушинкай, в който вземат участие 128 представители от 36 страни. Шампион става японският спортист Кацуаки Сато. От този момент, световният шампионат в абсолютна категория се провежда на всеки четири години. През същата година излиза и книгата „Моето карате Горин-но шо”. През 1976 г. се публикуват книгите „Карате в целия свят” и „Пътят на Киокушин”. Излиза документалният филм „Най-силното карате на света”, заснет за първия Световен шампионат и за подготовката на състезателите за участие в него, който става истински хит. Едновременно, по екраните излиза и игралният филм „Бойно Карате Юмрук на Абсолютната истина”, основан на митологизираната и героизирана биография на Ояма. В същата година Ояма посещава Америка. През 1977 г. се провеждат представителни турнири в Австралия, на Хавайските острови, в Южна Африка, Британия,публикува се книгата „Предизвикателство на предела”. Започват да излизат английското списание „Киокушин карате” и японското „Силово карате”. През 1978 г., Ояма посещава Хонконг. Провеждат се турнири в Австралия, на Хаваите, в Британия, Южна Африка, Малайзия. В древната столица на Япония – Нара, Ояма произнася грандиозна реч за значението на карате. В Канто се провежда първия Безмълвен турнир /за глухонеми/. Провеждат се летни тренировъчни лагери в различни страни по целия свят. В Лондон се провежда първия Европейски турнир. През 1979 г., в планината Мицумине, се провежда зимен лагер. В целия свят стартират турнири, за определяне на отборите, които ще вземат участие във 2-ия Открит Световен шампионат по Киокушинкай. Ояма посещава САЩ. В токийското Хомбу постъпват много чужденци. Провежда се голяма демонстрация в посолството на СССР в Токио, в която взема участие самият Ояма. През 1979 г. в Токио, се провежда 2-ри Открит Световен шампионат по Киокушинкай. Шампион става Макото Накамура.
